³⁹ И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

⁴⁰ И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴¹ И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴² и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴³ След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

⁴⁴ Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁵ И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁶ Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁷ Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁸ Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁹ Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁵⁰ Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵¹ И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵² А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵³ И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵⁴ Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

¹ Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

² А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

³ В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

⁴ Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

⁵ И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

⁶ Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

⁷ Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

⁸ Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

⁹ И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

¹⁰ Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

¹¹ Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

¹² Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

¹³ А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

¹⁴ По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

¹⁵ Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

¹⁶ И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

¹⁷ А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

¹⁸ Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

¹⁹ Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

²⁰ Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

²¹ Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

²² Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

²³ за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

²⁴ Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

²⁵ Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

²⁶ Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

²⁷ и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

²⁸ Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

²⁹ и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

³⁰ Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

³¹ Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

³² Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

³³ Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

³⁴ (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

³⁵ Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

³⁶ Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

³⁷ И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

³⁸ И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

³⁹ Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

⁴⁰ и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

⁴¹ От човеци слава не приемам;

⁴² но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

⁴³ Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

⁴⁴ Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

⁴⁵ Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

⁴⁶ Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

⁴⁷ Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

¹ След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}.

² И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

³ И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

⁴ А наближаваше юдейският празник пасхата.

⁵ Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

⁶ (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

⁷ Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁸ Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

⁹ Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

¹⁰ Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹¹ Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

¹² И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

¹³ И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

¹⁴ Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁵ И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¹⁶ А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

¹⁷ и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁸ и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁹ И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

²⁰ Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

²¹ Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²² На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

²³ (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²⁴ и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

²⁵ И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁶ В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁷ Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

²⁸ Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

²⁹ Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

³⁰ Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

³¹ Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

³² На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³³ Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

³⁴ Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁵ Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

³⁶ Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

³⁷ Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

³⁸ защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁹ И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

⁴⁰ Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴¹ Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴² И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴³ Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴⁴ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁵ Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁶ Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹ Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

⁵⁰ Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.